Компетенции

Екипът на Сдружение „Иновационен център за информационни и ин-силико технологии и трансфер на експертни знания – Ин-силико Интелект“ има компетенции и богат опит в ИКТ, високопроизводителните изчисления (хардуер и софтуер), паралелното програмиране, облачните технологии, анализа на големи данни, биоинформатиката, ин-силико експериментите, машинното обучение, обработката на изображения, 3D визуализация в реално време, молекулярната биология, дизайна на лекарствени средства и телемедицината.

Проф. д-р Пламенка Иванова Боровска е Председател на Сдружение „Иновационен център за информационни и ин-силико технологии и трансфер на експертни знания – Ин-силико Интелект“. Тя е изключителен експерт в ИКТ областта. През 1985 г., Боровска получава докторската си степен в направление „Компютърни системи, комплекси и мрежи“ от Техническия университет в София, България. Пламенка Боровска е професор в Техническия Университет – София от 2007 г. В периода 2004-2015, проф . Боровска е ръководител на катедра „Компютърни системи“ при ТУ-София. Нейните основни изследователски области са паралелни компютърни архитектури, компютърни клъстери – програмиране и управление, високопроизводителни компютърни системи, система мрежи, паралелни алгоритми, паралелно програмиране, компютърна симулация, компютърна интелигентност, пост-обработка, разпознаване на образи, информационни технологии за управление на бизнеса, информационни системи за здравеопазване, метаевристика, биоинформатика, ГРИД и Облачни изчисления. Проф Боровска е съучредител и член на борда на управителния съвет на Националния център за суперкомпютърни приложения в България. Проф. Боровска е главен редактор и председател на организационния комитет на Международната конференция „Компютърни науки“ и техническото списание „Computer & съобщителната техника“ в периода 2004-2015 г. Боровска е автор на 150 научни публикации и доклади от международни научни конференции. Тя притежава патент за „многопроцесорни системи“, призната в САЩ, Англия и Германия. Участвала е в над 35 научно-изследователски проекти на национално и европейско ниво в областта на паралелна обработка на информацията, суперкомпютърни архитектури и приложения: TEMPUS, ERASUM, PRACE (Партньорство за Advanced Computing в Европа), ETN FETCH и Оперативна програма за развитие на човешките ресурси. Проф Пламенка Боровска е член на Техническия комитет по Computer Architecture IFIP (Международна федерация за обработка на информация). Проф Пламенка Боровска участва в обществото на видни български учени, за значим принос в развитието на ИТ в България. Тя е призната като виден учен BG ( „Научна слава на България“, издаден от книжовна школа Премиер, Велико Търново 2009 г., както и в книгата „Именити български жени“ от 2009 г.). През май 2014 г., проф. Боровска е носител на златен медал за преподавателска, административна и научна дейност и за развитие на катедра „Компютърни системи“ в Техническия Университет – София. Проф Боровска е наградена с диплома за изключителен принос за развитието на научните изследвания в Техническия университет в София през декември 2014 година. 

Акад. проф. д-р Иван Георгиев Иванов е Председател на Консултативния Съвет на Сдружение „Иновационен център за информационни и ин-силико технологии и трансфер на експертни знания – Ин-силико Интелект“. Той е изключителен учен в областта на молекулярната биология. Заемани длъжности: Академик (2015), член кореспондент на БАН (2004), професор (1990), доктор на науките (1989), доцент (1983), д-р (1975), висше образование – химия (СУ „Св. К. Охридски” – 1967). Заемани длъжности: специалист-химик в ИОХЦФ-БАН (1967-1970), редовен докторант в ИМБ-БАН (1971-1974), научен сътрудник (асистент) в ИМБ-БАН (1975-1982), доцент (1983-1986), зав. секция в ИМБ (1986-2014), зам. директор на ИМБ (1999-2003), директор на ИМБ (2003-2006). Специализиции: Институт по Органична химия и биохимия, Прага (1976), Институт по биохимия, Сегед (1978), Институт по молекулярна биология, Москва (1983), Университета на Ню Брунсуик, Канада (1984), Нобеловия медицински институт, Стокхолм (1986), Гост-професор в Университета на Торонто, Канада (1991-1994). Научни трудове: 197 от които 140 в чуждестранни издания. Монографии (Tsanev, R. and Ivanov, I. Immune Interferon, CRC Press, Bocka Raton, USA., 2001; Bacterial DNA, Nova Science Publishers, NY, USA, 2010), Учебни пособия – 3. Общ ИФ 367, цитирания над 1100. Участия в конгреси – 127. Проекти – 25.Патенти: 29 (2 европейски, 2 международни и 3 американски). Лекционни курсове: „Генно инженерство” (1984-1990, БФ на СУ), „Биохимия” (от 1993 до сега, ХТМУ-София), „Генно инженерни технологии” (от 1996 до сега, ХТМУ-София), „Биохимия на вторичния метаболизъм” (от 2000 до сега, ХТМУ-София), „Геномика” (за докторанти, от 2008 досега, БАН). Научно-популярни трудове: 3 книги („Да и не с езика на химията”, „Горещи точки на биохимията”, „Генно и клетъчно инженерство”) и над 50 научно-популярни статии. Докторанти и дипломанти: 30 докторанти, от които 27 българи и 3 чужденци, 60 дипломанти. Хабилитирани учени, израсли под ръководството на И. Иванов – 11 (5 професори и 6 доценти). Редколегии: 1 национално (Зам. Гл. редактор) и 3 чуждестранни списания. Награди: Съюз на учените в България (1982), Комитет за наука (1984), Наградата БАН и СУ „Акад. Дончо Костов“ (1987), Международна агенция за интелектуална собственост (1989), Награда на БАН за биолологични науки (1996), Награда на Иран за чуждестранен учен “Харизми” (2003). Грамоти от СУБ и БАН (2014). Членство в научни организации: СУБ (от 1975), Национална академия по медицина (от 2002), Академия на науките на третия свят (от 1987), Европейска федерация по биотехнология (от 2001). Области на компетентност: молекулярна биология, биохимия, биотехнология, биоинформатика, геномика. Област на научни изследвания: Химичен синтез и експресия на човешки гени; регулация на генната активност в прокариоти; неконвенционални (алтернативни) механизми за инициация на транслацията в бактерии; връзката структура-функция на човешки цитокини; неензимно гликозилиране (гликиране) в бактерии; биоинформатика. По-важни научни постижения: Разкрита е кинетична хетерогенност в генома на прокариотни и низши еукариотни организми (1975-1983); за първи път е синтезиран и експресиран в бактерии генът на хормона на щитовидната жлеза калцитонин (1984-1988); синтеирани са и са експресирани в бактерии гените на човешките интерферони гама и алфа- 1; открит е нов (алтернативен) път за инициация на белтъчната синтеза в бактерии; за първи път е описано явлението „неензимно гликозилиране (гликиране)” в прокариотни организми; за първи път е определена честотата на употреба на кодонните двойки в геномите на 158 бактерии и над 1500 животински митохондрии и е обяснен биологичния смисъл на често и рядко използваните двойки. Научно приложни разработки: Разработена е патентно чиста технология за производство на рекомбинантен човешки гама-интерферон, на базата на която са създадени и регистрирани за производство и употреба у нас 2 оригинални лекарствени препарати (Gammapheron и Vrofgel) за лечение на очни и кожни вирусни инфекции. Понастоящем работи върху създаването на рекомбинантни протеини, предназначени за лечение на автоимунни болести. Във връзка с последното са издадени 6 патента, от които 1 български, 2 международни и 3 американски.

Проф. д-р Владимир Димитров Лазаров е член на Консултативния Съвет на Сдружение „Иновационен център за информационни и ин-силико технологии и трансфер на експертни знания – Ин-силико Интелект“. Той е изключителен експерт в областта на ИКТ. Владимир Лазаров получава докторската си степен по компютърни науки през 1974 г. в Електротехнически университет на Санкт-Петербург, Русия. През 1981 г. проф. Лазаров е главен научен директор в „Централен институт по изчислителна техника“, София. През 1997 г. той е гост професор в Техническия университет – София, филиал Пловдив, и в Нов Български Университет, София. Владимир Лазаров е професор в Европейския политехнически университет, Перник от 2011 г. За периода 1988-1991 г., той е заместник-генерален директор на „Централен институт за компютърни системи и технологии“, София. Предишни позиции: 1996 – заместник-директор на Институт по паралелна обработка на информацията (ИПОИ) – Българска академия на науките; 2012 г. – ръководител на програма „Приложна информатика“ в Европейския университет политехнически, Перник; 2014 – ръководител на катедра „Приложна информатика и комуникационни технологии“ в Европейския университет политехнически, Перник. Членство, съвети и комисии: 1986 – представител на България в TC-10 (компютърни архитектури) и член на РГ 10.3 (компютърни системи), на Международната федерация по обработка на информацията (IFIP); 1996 – Член на Научния съвет на Националното списание „Информационни  технологии и контрол“; 2007 – Член на Комитета за  информационни и комуникационни технологии (DC-ИКТ) на COST (Европейска организация по наука и технологии). Проф Лазаров е автор и съавтор на 70 научни статии публикувани в списания и сборници на местни и международни конференция, 5 академични книги и монографии и 6 патенти. Той е ръководител на 20 национални и международни проекти в областта на компютърните и комуникационни технологии. Владимир Лазаров е главен конструктор на ES 1037 и ИЗОТ 1704 E, мощни системи с висока производителност.